Няколко странни места в България
Бихме желали да ви разкажем и за малко известните, само че забавни места в България. Това са дестинации, които няма да откриете в „ 100-те национални обекта “, както и в други туристически пътеводители, само че са задоволително любопитни сами по себе си.
Рудник „ Цар Асен “
В региона на Панагюрище има доста изоставени кариери, в които по времето на социализма са били добивани цветни метали…От тогавашния рудодобив са останали единствено големи кратери, които през днешния ден са запълнени със застояла вода. В отровните окиси на дъното може да бъде открита цялата Менделеева таблица. Снимката, която вуждате, е направена в покрайнините на с.Цар Асен (област Пазарджик). Там се намира огромна кариера за рандеман на мед и други окисни руди. В региона на Панагюрище има доста изоставени рудници. Най-големият от тях е остарелият котлован на „ Асарел-Медет “.
Храм-кладенец край сeло Гърло
Територията на България е покрита с тракийски гробници, светилища и мегалитни монументи, само че този античен храм се отличава от всички останали. Той се намира край пернишкото село Гърло (на 4 км от град Брезник). Уникалното при него е, че храмът е вкопан в земята. На дъното му се намира бунар, а вместо купол има огромен отвор към небето. Странната му архитектура продължава да озадачава археолозите, които са разграничени в догатките си за неговото предопределение. Според най-разпространената версия храмът е издигнат от незнайна цивилизация, обитавала нашите земи, като е изпълнявал ролята и на антична обсерватория.
Кладенецът в село Гърло - една хилядолетна тайнственост
Храмът-кладенец е открит при започване на 70-те години на предишния век от археоложката Димитрина Митова – Джонова. Според нея той е издигнат през XII в.пр.н.е., което го прави най-старият храм по българските земи – по-стар даже от мегалитните монументи (долмените) в Странджа, Сакар и Източните Родопи. Храмът впечатлява със своята архитектура. Древните му строители са построили комплицирано оборудване единствено благодарение на камъни – без помощта на вар, хоросан или друго спойващо камъните вещество. Помещението и стълбището, което води към него, са оживели в продължение на три хилядолетия и през днешния ден към момента се намират в доста положително положение. Единствено сводът, който обезпечава достъп до главното помещение, е леко накривен – евентуално след земетресение.
Подобни храмове не са типични за културата на траките. Професор Митова – Джонова го свързва с културата „ нураги “, обитавала остров Сардиния, където има стотина сходни храмове. Липсват обаче доказателства за връзка сред тях и кладенеца край с. Гърло.
Тунелът на пътя Любовище – Рожен
Любовище – по този начин се назовава едно малко известно пиринско село, което се намира единствено на 7 км от Мелник. А това, което виждате на фотографията, е тунелът, който свързва с.Любовище с останалата част на света. Вероятността да сте минавали през него е минимална, тъй като селото се намира настрана от познатите туристически направления. За да попаднете там, би трябвало да отклоните вляво от пътя за Роженския манастир, който се намира наоколо.
Роженският манастир - сърцето на Пирин планина
Подобни тунели има на доста места в България. Най-много са в Родопите и по Искърското дефиле, където пътят постоянно пресича големи скални формирания. По-различното на тунела при село Любивище е, че пътят минава през един от многото „ мелове “ в региона (пирамидални формирания от пясъчно-глинести скали). След като един път се е любувал на тези красиви скали, най-малкото, което човек чака, е да попадне в същински тунел през тях. Странно, само че факт…
Слънчева врата – Момини камъне, с. Старосел
Скалният мегалит край Старосел е място, което античните траки са почитали като вход към отвъдното. Мегалитната врата се състои от два големи яйцевидни къса, които са опрени един в различен и по този метод образуват проход (Слънчеви двери). В Омировата традиция Слънчевите двери са проход, през който слънцето залязва и минават душите на мъртвите, с цел да отидат в Отвъдното. Не е ясно дали човешка ръка е сложила камъните един до различен или това е създание на природата. Факт е обаче, че регионът на Старосел е посипан с тракийски храмове и мегалити. Съвсем наоколо се намира и огромната тракийска гробница Четиньова могила – огромен тракийски храм от V и VI век прочие Хр.. Смята се, че в него е бил заровен тракийският държател Ситалк.
Древните светилища на България
Според друга легенда името на мястото се дължи на любовната история сред госпожица и момък от близкото село. Момичето било толкоз влюбено, че не спазило открития по това време ред, и се отдало на обичания си, без да стане негова законна брачна половинка. По тази причина родът й я отхвърлил и проклел. Отчаяното момиче избягало отвън селото, където я застигнала и клетвата на околните й. Тя се вкаменила, с лице към небесата, в резултат на което се образувала и скалата с тази форма, а мястото почнало да се назовава Момини гърди.
Разбоишки манастир „ Въведение Богородично “
Разбоишкият манастир „ Въведение Богородично “ се намира на 55 км от столицата и на 11 км от Годеч. Манастирът е ситуиран в долината на река Нишава, в непосредствена непосредственост до село Разбоище. Смята се, че е зародил през XVII-XIX в., като основната му черква била вградена високо в скалите и останала отвън манастирския комплекс.
Разбоишкият манастир - домът на отшелниците
Според манастирското поверие, Разбоишкият манастир бил разрушаван три пъти, като при последното нахлуване монасите били убити, а самият манастир -ограбен. Тук нееднократно са се укривали Васил Левски и съратникът му Матей Преображенски. Днес Разбоишкият манастир е културна забележителност и идеална дестинация за еднодневен излет.
Окото на село Осмар
Осмарските манастири се намират на към 3 км северно от село Осмар, на стръмен каменист скат в Осмарския боаз на Шуменското плато. Издълбани са в меки варовикови скали. Скалните манастири съставляват забележителни монументи, свързани с религиозния, културния и просветния живот от времето на Второто Българско царство. Предполага се, че са построени в интервала XII-XIV в., по време на разпространяването на исихасткото обучение. В тях са намирали заслон монаси отшелници. Най-голям и най-запазен от манастирите е Костадиновият. На върха на скалата на този манастир се намира забавно скално образувание, наречено Окото или Халката.
Водопад Момин скок
Водопадът Момин скок се намира в живописния каньон на река Негованка край с.Емен, и е част от прелестната Еменска екопътека. Водопадът е извънредно красиво и сантиментално място, на което си заслужава да отидете с обичан човек. Подходящо е и за пикник измежду природата. Еменската пътека е лека и приятна за изминаване през всички сезони – пътят е към километър и половина, като се вие по ръба на каньона и предлага изумителни гледки към реката и скалите на отсрещния бряг. „ Кулминацията “ на разходката е водопадът Момин скок, който е най-красив напролет (тогава реката е най-пълноводна). Има дребен залив с скалист плаж и дребна пещера, които придават на мястото особена романтика.
Красивите водопади на България
Заслон Орлово гнездо
Тази дребна къщурка, кацнала на скалите над Лакатник, несъмнено е едно от забавните (и странни) места в България. Известна е като „ Орлово гнездо “ и съставлява подслон за алпинисти. Ако сте пътували по Искъсрското дефиле, няма по какъв начин да не сте я забелязали в далечината. Къщичката е закрепена с железни пръти в скалата на към 300 метра над река Искър. До нея обаче можете да стигнете само с предпазно въже и познания в региона на алпинизм.
Красивите хижи на България
Заслонът е издигнат през 1938 година, като за негови основатели се считат четирима катерачи – Константин Саваджиев, Георги Ценев, Георги Стоименов и Тодор Божков. Къщичката е възобновена през 2000 година от група запалянковци. Днес „ Орлово гнездо “ е част от естествен парк „ Врачански Балкан “ и около него минава екопътека, която води до пещерата „ Темната дупка “ и Паметника на септемврийци. От заслона на върха на скалата се разкрива красива гледка към Лакатник и Искърското дефиле.
Инфо: www.otbivki.com
